Мадрид

Помилиха ме, да пиша на български, така че, реших да ви разкажа малко за столицата на Испания, където живея от 12 години.

Мадрид е едно шумно място, с много опашки, много слънце, мръсен въздух и наконтени бабички. Ако някога посетите Мадрид и се качите в автобуса, някъде из центъра, първото нещо, което ще ви направи впечатление е самочувствието на испанците и на испанките*. Тези възразстни жени не пропускат и един ден, без да посетят фризьорския салон, за това и едно подстригване струва около 20 евро. Накъдрени, напудрени и начервени, с доста по-изпънати лица от тези на българския прототип на бабичка. С марковите си дрехи, обувки с токове и всякакви накити обикалят из големите търговски центрове в търсене на нещо още по-скъпо и пищно от това, което носят.

Пък и не само кокетни, ами и нахални… Не малко пъти ми се е случвало някоя кокетка да поиска да и отстъпя мястото си, без дори да се замисли дали мен не ме боли повече кръста от нея 🙂 Пък, ако ти хрумне да се прередиш при качването, пред такава една сеньора, просто няма начин да не вдигне скандал. Та, общо взето, това е ИСПАНСКО САМОЧУВСТВИЕ – да не ти пука да вдигнеш скандал, за най-дребнавата некоректност. Честно казано, уважавам това им отношение. Така всеки знае, че всичко си има ред и последно място на опашката, и че със сигурност ще ти дойде реда, без някой друг да те пререди.

Испанците обичат да общуват на висок глас – при тях шепота е нещо некултурно. За това, ако някой вдигне скандал, гледа да вика, колкото се може повече, за да има повече свидетели и хора, които да се застъпят за него, ако се наложи да дойде полицията и да им търси сметка за скандала.

От друга страна, докато съпругите им се контят, дядовците се разхождат из парковете с някое кученце и пура в устата или играят на карти (naipes) с приятели. С други думи, чакат да стане време за обяд или вечеря, а през това време дават и шанса на домашните си любимци, да се поздравят с други себеподобни.

Това е една хубава черта на Мадрид – всички кучета, котки, хамстери, катерички, зайчета, канарчета и т.н. си имат дом и хора, които да се грижат за тях. Факт е, че кучешката мода взе все повече да се разпространява и няма да се учудя, ако Адидас или Пума започнат да произвеждат артикули за домашни любимци, в скоро време.

Младите хора са доста по-безотговорни, но до сега не съм забелязвала младеж да отговаря на по-възрастен от него с груби думи, може би защото знае, че е въпрос на минути да се оплачат от него в полицията, да подадат акт срещу него – едно много нормално явление. Имаш ли оплакване от някой, има и място в опашката в полицията. Съдят те и толкова, или ако ли не, то не забравят да те заплашат със съд.

В следващата ми статия, ще ви разкажа как веднъж обидих, нарочно, кучето на една сеньора и каква беше нейната реакция 🙂

Ако ви е интересно, не пропускайте блога по испански 😉