Времената се менят и това е неизбежно. Променя се всичко около нас. Ние не можем да спрем това, но можем да реагираме на промените.
Безспорно, един от най-обширните сектори в стопанството на страната ни е търговията в най-различните й форми – от малките квартални магазинчета до огромните търговски отдели на мултинационални фирми. Търговците са едни от най-комуникативните хора, поради спецификата на професията си. Те общуват ежедневно с десетки, дори стотици хора. И далеч не всички техни събеседници говорят български.
Огромен брой от българските търговски фирми имат чуждестранни контрагенти. Почти 12-годишният ми опит в едровата търговия ме е сблъсквал с хора от всякакви националности. И с всички трябваше да се намери общ език, за да може да се свърши работата, която ти е поверена. Безумие е да реализираш нормална изгодна сделка ако не владееш езика. Нито ти разбираш, нито теб те разбират – за какъв бизнес може да става въпрос? А много от българските търговци знаят английски на ниво „да си изпрося боя“. И си го получават. Защото в крайна сметка остават на улицата – уволнени и безработни. Общувала съм с много колеги. Като стане дума за английски, репликите са все от типа „Сега няма време“, „Множко са ми годинките, за да уча тепърва език“, „Не мога да отделя пари в момента“ и тем подобни.
А кога има време? Когато останеш без работа? Дотам ли трябва да се стигне, за да се захванеш да го научиш? И откъде са тези възрастови комплекси? Човек се учи, докато е жив на какво ли не. Защо 50-годишните могат да учат нови стандарти, да зубрят новите инструкции, да изучават нови технологии, но не могат да учат английски? Кой ги измисля такива дивотии? Явно е безнадежден мързел и депресар.
Аз лично не познавам нито един човек, на който да му стигат парите. Колкото и да ги има, винаги му се ще да са малко повечко, за да направи това, да реализира онова, да купи трето и десето. Но между покупката на нови ботуши и записването на курс по английски има значителна разлика. Ботушките ще ги носиш един-два сезона, при късмет – три. А езикът при всички случаи ще ти донесе чувствително увеличение на заплатата не за година-две, а завинаги. Огромна част от търговците получават тъй наречените бонуси – процент от реализираните търговски сделки. Незнаейки език, можеш да разчиташ само на българския пазар. Но езикът, особено английския, ти отваря един безкраен сегмент. Стига да си търговец на място, няма начин да не съумееш да се справиш. Но далеч не само клиентите са чужденци. Огромна част от доставчиците не говорят български. Ако не знаеш езика, как ще направиш поръчка? Как ще се договориш за отстъпка? Как ще разбереш кога ти пристига стоката и изобщо имат ли от това, което искаш на склад? Така, вместо сам да провериш всичко на момента, се тътриш при колегите, владеещи език и всъщност си зависим от тях. Ако имат време, ако благоволят да ти преведат, ако нямат нищо против да ти помогнат…
Да, голяма част от съвременните български търговци владеят английски на някакво ниво. И това е много добре. Но… Често това ниво наистина е просто „някакво“. Горе-долу нещо може да се направи, но това не е на нивото на потенциала им. Ясно им е, че трябва да си подобрят езика, да научат нова терминология, да се ошлайфат в бизнес комуникациите и произношението. Но все не им остава време, все не успяват да впишат ученето на езика в разписанието си. И така, докато не бъдат сменени с други, които са намерили не оправдания да отлагат английския, а просто са го направили.
Ако не сте забелязали, задава се безработица в търговията. Стокооборотът се свива видимо. И не се знае къде е минимумът, до който може да падне покупателната способност на клиентите, къде е дъното на ямата. Ако не ви е все едно какво ще стане утре с вас и с тези, които зависят от вашата заплата, направете своята лична инвестиция. Научете език! Никой не ви кара да обикаляте града, за да стигнете до мястото на курсовете. Никой не ви ограничава кога и колко ще учите. Влизате в нета и учите чужд език онлайн. Когато искате, колкото искате и както искате. Ако сте истински търговец, вие разбирате цената на тази инвестиция. И като перспектива за по-добро заплащане, и като изкачване на поне още едно стъпалце в кариерната ви стълбица.
Няма за кога да се отлага. Търговията не търпи празно място. Ако не си ти, ще дойде друг, който си е направил труда да се подготви отлично, вместо да купува нови ботушки. Така че е време за действие. Времената се менят, защото се променят хората в тях. Така е било и така ще бъде.