През последния век английският се превърна в официалният език на света и вече достигна повече от 1 милиард говорещи на планетата. Всеизвестно е, че английският не е особено труден за учене, но развитието му включва много повече от това. Замесени са исторически факти, събития, важни кралски, политически и обществени фигури.
Възходът на САЩ след Втората Световна Война е първата стъпка към икономическо и културно превъзходство в световен план. Позицията на аглийският език се консолидира от „американския начин на живот“, представен в холивудските филми. В добавка към това, технологичните иновации от този период са също много важни за установяването на американско господство в световен план. Освен това трябва да се отбележи и голямото въздействие по време на Студената война.
В наши дни английският е вторият най-говорен език. Пред него е само мандарина (по разбираеми причини). Английският е най-използваният език на световния пазар, в научните изследвания и в интернет. Това е най-изучаваният и говорен език в света, №1 по брой на не-местно говорещи го, чийто брой нараства година след година.
В този материал ще се опитаме да ви покажем как английския се е развивал през историята. Ще ви запознаем с важни факти, хора и езици, които са способствали еволюцията на английския език, какъвто го познаваме днес.
Преданглийски (преди 500-та година сл.Хр.)
Английският, както повечето европейски езици, които се говорят днес, е член на индо-европейското семейство от езици. Някъде около 3500 г. пр.Хр. индо-европейците започват да се разселват из Европа. През 600-та пр.Хр. една специфична група, наречена келти, се заселва на британските острови. Тази имиграция продължава да нараства през вековете до римската окупация, която се случва през 55-та година пр.Хр.
Въпреки че келтите доминират на британските острови от векове, келтският език има съвсем слабо въздействие върху английския. Останали са някои имена на места като Корнуел, Лондон, Кент и Йорк. Има някакво въздействие и върху граматиката, като използването на продължително време (he is playing вместо he plays), което не може да се види в други германични езици.
Британия остава под римска власт за близо 400 години и тази доминация е имала огромно въздействие върху културата, религията и социалното поведение на населението. Въпреки това използването на латински от местните е ограничено до членовете на висшата класа на обществото, а постоянните атаки на келтите кара римляните да се откажат от перманентните си окупационни планове.
Влиянието на латинският през времената на модерния английски също е доста ограничено. По тази причина, по-голяма част от лингвистичното наследтво на римляните се свежда до няколко десетки думи като candel (candle – свещ), plante (plant – растение), rosa (rose – роза), port (harbor – пристанище), piper (pepper – чер пипер) и др.
Староанглийски (500 – 1100 сл.Хр.)
След като римляните се оттеглят, серия от германски племена, като юти, англи, саксони и фризийци нахлуват на британските острови и с времето започват да сформират постоянни поселища. Келтите, които не били повече под протекцията на римляните, били напълно разпръснати в отдалечени райони.
Всички новопристигнали племена говорели различни вариации на западногермански език подобен на модерния фризийски. Племената се заселили в седем кралства и някои доказателства от това време могат да бъдат открити в имената на места в Англия като Luton (Лутън), Reading (Рединг), Nottingham (Нотингам), Bradford (Брадфорд) и Birmingham (Бирмингам).
Около 600-та година сл.Хр. Свети Августин и неговите мисионери от Рим разпръсват християнството из цяла Европа и не след дълго англо-саксонците възприемат римската азбука, добавяйки някои букви за звуци, които ги нямало в латинския. Още веднъж латинският език се ограничава до висшата класа и църковния клир. През този период от време важни думи като fork (вилица), school (училище), tower (кула), paper (хартия), circle (кръг), bishop (владика), priest (свещеник), angel (ангел), baptism (кръщене), monk (монах) и lily (лилия) – били включени в езика.
През 10-ти век сл.Хр. след години на нападения, викингите достигнали до споразумение с англо-саксонците и основали Danelaw, викингска територия намираща се в Northumbria и Fast Anglia, която просъществувала поне 4 десетилетия. Викингите говорели Old Norse, което е северногермански език. Той оказал тежко влияние не само върху модерния език, но и в акцента и произношението на думи в северна Англия. Влиянието на Old Norse се открива днес в думи като: skin (кожа), leg (крак), neck (врат), fellow (другар), sky (небе), cake (кейк), egg (яйце), skirt (пола), bank (банка), law (закон), anger (гняв), knife (нож), like (подобен), smile (усмивка), hug (прегръдка), window (прозорец), weak (слаб), wrong (грешен), mistake (грешка), ugly (грозен), ill (болест), seem (изглеждам), want (искам).
Мнозина считат краля на Есекс, Алфред Велики, за спасител на английския език. Когато станал крал, викингите вече били разрушили повечето от големите манастири в Northumbria и Mercia. За да запази езика жив, той решава, че хората не трябва повече да бъдат образовани на латински, а на английски.
Староанглийският бил много сложен език в сравнение с модерния английски. Имало е над 10 класа глаголи като окончанията им се менели в много ситуации. Съществителните имали 3 различни рода, които се скланяли до пет падежа, а прилагателните могли да имат 11 форми. Изглежда абсолютно различен от модерния английски, но щом веднъж си обясните правилата на произношение и правопис, съвременния английски вече не изглежда чак толкова различен от стария.
BLACK FRIDAY DAYS